Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Борисов – от кученца за Путин и „Турски поток“ до прозападен ястреб
Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са вплетени в титанична и безпощадна битка.
И не, изобщо не става дума за борба за спечелване на повече избиратели, нито пък за това коя от формациите да изглежда по-убедителна в очите на хората. ГЕРБ, ПП и ДБ са в смъртоносен сблъсък за получаването на званието „Най-правоверен евроатлантик“.
Доскоро изглеждаше, че партията на Борисов е дисквалифицирана от това невероятно престижно състезание. Многобройните обвинения в корупция трябваше да затвърдят представата, че ГЕРБ е порочна структура и независимо от „правилните“ приказки, нищо евроатлантическо няма в нея. И тази представа трябваше да бъде втълпена не толкова в главите на българите, колкото в тези на чуждестранните ни партньори. Защото на всички в България е ясно, че ако искаш да си успешен политик, трябва да се харесаш не на сънародниците, а на работещите във важните посолства.
Ето защо дейците на ПП и ДБ правеха всичко възможно, за да накарат западните фактори веднъж завинаги да отпишат ГЕРБ от сметките си.
А и самите лидери на тези две формации доста се постараха, за да се покажат като много по-правоверни евроатлантици. Всъщност ДБ нямаше накъде повече да отидат. Те отдавна са се заявили като най-истеричавата русофобска формация, като хора, които ще изпълнят всяко нареждане от Брюксел и Вашингтон още преди то да е официално формулирано. През последната половин година ПП също доста дръпнаха в евроатлантическата надпревара. Спряха контактите с „Газпром“ и изгониха 70 руски дипломати и служители, вероятно надявайки се, че тези, малоумни от гледна точка на нормалната логика действия, моментално ще им осигурят първото място.
Ако обаче в ПП и ДБ са си мислели, че лесно ще преборят Борисов на евроатлантическия терен, те наистина не знаят с кого си имат работа.
През всички години, в които е на политическия тепих, лидерът на ГЕРБ е доказвал, че може да излезе и от най-трудната ситуация, че е в състояние да предприеме ходове, които да го изкарат от изолацията и дори да му осигурят победата.
Той показа за пореден път тези си умения в кървавата евроатлантическа битка. От човек, който подарява кученца на Путин и построява за рекордно кратък срок „Турски поток“, сега Борисов се е превърнал в класически прозападен ястреб, на чиято русофобия могат да завидят дори политици с дълъг стаж в тази област, като тези в Полша или прибалтийските републики.
Да припомним само какво свърши в последно време. Като един спартански цар Леонид Борисов се възправи срещу вероятността посланик Митрофанова да бъде поканена на откриването на новата сесия на Народното събрание. Неговите хора, а и самият той не спират да обясняват как трябва да изпратим оръжие на Украйна. Като слуша призивите на ГЕРБ по тази тема, човек може да остане с впечатлението, че Киев неминуемо ще изгуби войната, ако там час по-скоро не пристигне българската военна помощ.
Партията на Борисов е и в челните редица на тези, които призовават България моментално да приеме еврото. Интересното е, че нито един представител на евроатлантическите формации така и не може внятно да обясни защо е цялото това бързане.
Никой не казва кой от кардиналните проблеми на българското общество ще бъде решен след евентуалното ни влизане в еврозоната. Дали ще се подобри икономическото състояние на държавата? Дали инфлацията ще почне да намалява? Дали ще се увеличат доходите ни? Няма отговор дори на тези най-простички въпроси. Има необяснимо и неразбираемо бързане към еврозоната, която изобщо не е в цветущо състояние, меко казано.
Освен че всяка една от споменатите партии се стреми да действа така, че задължително да бъде отличена от началниците в Брюксел и Вашингтон, те имат и още едно любимо оръжие в тази борба. Всяка партия обвинява другата, че не е достатъчно „евроатлантическа“.
Напоследък ПП постоянно сочат ГЕРБ и повтарят: ааааа, не ги слушайте какво говорят, не се подвеждайте по елейните им слова, ГЕРБ са същата корумпирана формация и съответно не покриват критериите за влизане в „евроатлантическия клуб“. Разбира се, от партията на Борисов нямат никакво намерение да се оставят на някакви наскоро пръкнали се политици да ги изместят от сърцето на Големия брат. И гласуването в парламента за покупката на новите F-16 даде повод на ГЕРБ неистово да оспори евроатлантическата същност на ПП. Ама какви евроатлантици са тези, казват от Борисовата формация, съпредседателят им Асен Василев гласува „против“, други се въздържаха, а който стопроцентово не подкрепя купуването на американските самолети, в никакъв случай не е евроатлантик.
Като слушам най-разпалените деятели на ГЕРБ, ми се струва, че няма да мине много време, когато те ще обявят Асен Василев, а и цялото ПП за „Кремълски шпиони“. Звучи невероятно наистина, но явно в борбата за приза „най-правоверен евроатлантик“ всички средства са позволени.
А колко хубаво би било, ако българските политици се надпреварваха за това не кой най-верноподанически да изпълни чужбинските нареждания, а кой ще направи по-добри неща за страната си. За жалост, нито едно от важните решения на току-що конституирания парламент не е в тази посока. Гласуванията в подкрепа на командата „Бегом към еврото!“, както и изпращането на оръжия за Украйна могат да бъдат обяснени с всичко друго, само не и със защита на българския национален интерес.
При сегашното финансово-икономическо състояние на страната ни едно евентуално влизане в еврозоната само би задълбочило проблемите, породени от инфлацията и намаляващите доходи. Така че няма абсолютно никаква логика да тичаме като пощурели зайци натам.
Що се отнася до решението на парламента да пращаме оръжие на Украйна, то съвсем граничи с абсурда, особено ако решим да задоволим щенията, закрепени в списъка на посланик Москаленко. При положение, че България предостави на Киев исканите оръжия, ние, казано на съвсем простонароден език, оставаме по бели гащи. Ама НАТО щяло да ни пази, не спират да повтарят едноклетъчните евроатлантици. Само че и тук, както и в много други случаи, е в сила наблюдението, че най-добре се пази този, който разчита преди всичко на своите сили, а не на приятели, реални или въображаеми.
